Оставете ме, защото този, когото обичам, ме повика,

И за мен Той разкри знаци на радост.

И ми разясни тънките значения,

С увереност, когато разкри завесата.

Той ми даде да пия и бих се пожертвал за този, който ми даде да пия.

Наистина, на Бога принадлежи това вино.

И той освободи оковите след изпитанието

И ми дари всякакъв вид щедрост.

И в любовта, той изясни намерението и състоянието ми

С благочестие, той ме отдалечи от упрек.

Времето ми премина в знание и благочестие

И в Отвъдното, към обителта на постоянството.

И когато водачът на кервана ме поведе,

Към склоновете на чистотата, между Рамат.

Отговорих му и не огънах юздите си

Към клеветник или хората на упрек.

И достатъчно ми е, че съм на вратата,

На прага, до Деня на Възкресението.

Попитайте ме, защото любовта е моето изкуство и състояние,

И станах, о, мой приятелю, слуга.

Присъствахме с тях на виното на Дини,

На което облаците изляха дъжд върху тях.

И в тяхното опиянение, те не свидетелстваха за втори,

И между тях има знак от Господа.

Знак, който сочи към Неговото удовлетворение във всеки момент,

И те не се страхуват от съжаление за последствията му.

За тях са изобилните дарове на благодатта,

С които постигнаха лидерството.

Може би с тях ще достигнем обителта на градините,

И Пророкът ще ни води, лидерите на пътя.

Върху Него, нека Аллах благослови всеки момент,

И семейството Му, както гълъбът на утрото гука.